Нямам сън вече. Имам очите му, ръцете му, дните му.
Ако някой ми беше казал преди един месец, че животът ми ще се развие така, нямаше да му повярвам. Ако го беше казал преди три години, също. Очите му са с цвят на шоколад и всеки път се чудя докога ще искат да се вглеждат в мен. Всяка сутрин ми казва колко съм хубава, всяка сутрин се будя в ръцете му и усмивката се появява на лицето ми, още преди да го е докоснала студената вода. Отдавам тялото си всеки път като за последно. А искам да му дам още. Давам му дните и нощите, и мислите, дори тъгата си му давам понякога, оставям за себе си тайните и огъня в очите си. Може да ме изгори лошо. Може да прогори кожата и да остави рани в душата ми. Скоро ще може да ми вземе мечтите, ще ме краде все повече от самата мен, за да се събудя една сутрин и да осъзная, че не мога да заспивам без него. Ще потъвам тогава в дните и в нощите му, ще хапя мислите му, ще го търся, за да мога да съм. Всеки път става така. Всеки път като се открия, ставам силна и не пускам никого отвъд маските. Докато не дойде той и не премине всяка граница, а маските стават просто детски физиономии, които разгадава с лекота. Докато не му се отдам, защото дните самота не могат да бъдат осмислени без нечии влюбени очи. Защото ръцете ми лежат отпуснати на дистанционното в дългите празни вечери, а очите ми не спираха да гледат назад. Защото се връщам в настоящето бавно и болезнено и осъзнавам, че ме чакат още много битки. И че най-голямата ще е да се предам.

human-nature.forummotion.com

не е битка:)

все така става... и не е само с теб, но това не е никаква утеха...
...
И затова е по-добре човек да си мисли, че това изпитва само той и никой друг...

btw. благодаря, че с ника си ми напомни за една любима песен :)
(Има линк в блога ми)